Разходка във Вършец
През последните години рядко срещаме името на Вършец до имената на съвременните и модерни курорти, но може би тъкмо в това се крие днешният чар на планинското градче – тук просто идвате, за да избягате от пренаселените градове и да се насладите на спокойствие, хармония и тишина. Но едва стъпили на местна почва и ето, че следват изненада след изненада. Всъщност Вършец никак не е кротък и безличен, нито пък остарял и старомоден. Защото Вършец притежава нещо, което не можем да пропуснем – дълбоко в себе си той съхранява аристократичния дух на едно отминало, но динамично време, когато тук са се събирали чуждите дипломати и елитът на столицата!
Най- старият запазен документ за неговото съществуване датира от VІ век във византийски хроники с името на крепостта МЕДЕКА /Медикус – лечебен/ единствено селище с такова наименование в Римската империя. Друга интересна находка е варовиковата “АРА” с посветителен надпис на излекувал се римски гражданин с минерална вода на “ВРЕЩЕЦ”, оттук и древното име на Вършец – в превод топла, вряла вода.
Минералните извори в района на Вършец съществуват от незапомнени времена. За това свидетелстват още монети с образи на бога лечител Асклепий, колона с образа на нимфа, част от светилище.
Пристигайки за първи път в града, няма как да не ви направи впечатление местната архитектура в стил Арт Деко, която му придава особена атмосфера…Вършец е първият български курорт създаден от цар Фердинат в самото начало на XX век, като за целта е бил доведен архитект от Виена.Без да се усетите, ще се пренесете в 30-те години на XX век, когато Вършец е сравняван с прочутия Баден-Баден.Точно както в Баден Баден, Казиното на Вършец е разположено непосредствено до Минералните бани, което е отразявало представите на немските и австроунгарските аристократи за добре прекарано време – Спа процедури в Минералните бани и после забавления и танци в Казиното.
Започнете разходката си от Булеварда на чинарите, от двете страни на който са разположени множество вили, строени през 30-те. Дърветата са почти на 100 години и големите им корони оформят зелен тунел от центъра на Вършец до кв. Заножене.
В близост е и Музеят на града, основан през 1999 г. С много ентусиазъм той е превърнат в истинска съкровищница на местната история и култура. Сградата, в която се помещава музеят, естествено е построена през 30-те години като частен дом с уникална архитектура. Представени са стотици находки, в това число от тракийско и римско време, документи и архивни снимки от по-новата история на Вършец като балнеолечебен курорт, както и богата етнографска сбирка с облекла и елементи от бита на хората от района. Особено място сред експонатите заема уникалната бронзова скулптура от ІІ в. пр. Хр. на тракийското момче бог Телесфор, което днес е символ на
града.
Следващото задължително за посещение място във Вършец е Градският парк от 800 дка, който е втори по големина у нас след Борисовата градина в София. Той също е създаден в началото на миналия век (1911-1912 г.) по инициатива на д-р Дамян Иванов. Залесен е предимно с иглолистни дървета, а най-ценните растителни видове са секвоя, лирово дърво, кедър, дуглазка ела, ела конколорка, сребрист смърч, лиственица, гинко билоба, офика, магнолия, райска ябълка и други.
Атмосферата му пресъздава частица от древната история на Вършец – римските стъпала и беседката на богинята на здравето Хигия напомнят за далечното минало, когато лечебната сила на минералните води е била не по-малко известна.
Многобройните алеи на красивия парк са с дължина около 7 км и всяка от тях води до прочутата Иванчова поляна – любимо място за пикник, спортни игри, танци и празненства на жителите и гостите на Вършец. Оттук се разкрива прекрасна гледка както надолу към града, така и нагоре към Балкана и връх Тодорини кукли.
Паркът се намира на 5 минути път пеша от центъра на града.
За да стигнете до него, трябва да минете през Слънчевата градина (наречена така, защото е във формата на слънце),покрай Минералните бани (през 1910 е построена „Старата баня“, а през 1930г. и „Новата баня“ в стила на късния европейски барок),
и покрай прочутото през 30-те години Банско казино – построено през 1943г. То е първото в България, било е електрифицирано през 30-те години и в него са се въртяли три рулетки, идвали са богати гости по Дунава, а във виенския му салон се вихрели танци.
и накрая да прекосите Моста на въздишките над река Ботуня.
Християнските храмове на територията на община Вършец са с висока историческа, културна и художествена стойност.
Храм „Св.Георги“ – гр.Вършец, представява кръстокуполна базилика. Строителството му започва през 1902г. (паралелно с Храм-паметник Александър Невски).
В настояще време храмът е обновен, реставриран и изографисан. Извършват се редовни богослужения съгласно църковния православен календар.
На 12 км. от гр.Вършец се намира Клисурският манастир „Св.св.Кирил и Методий“ . Той се намира в подножието на обвития в легенди връх Тодорини кукли /1785 М./. Иконостасът в храма е обявен за паметник на културата. Наред с Чипровския и Лопушанския манастир той е бил едно от огнищата за развиване на българската просвета и книжнина, за утвърждаване на християнската религия, на българската народност и самодържавие.
Освен романтиката на аристократичното време на 30-те, към причините да посетим Вършец, не можем да не посочим и най-важната – лековите минерални извори. Вършец от векове се е наложил като балнеолечебен и климатичен курорт с целогодишно използване. В курорта успешно се лекуват сърдечно-съдови, ендокринни и функционални заболявания на централната нервна система, болести на стомашно-чревния тракт, а така също и състояния за възстановяване след мозъчен инсулт. Но дори да не страдате от заболяване, никога не е излишно да се отпуснете в басейн с топла минерална вода и да се отърсите от стреса.
“…Бих се връщала всяка година през септември там, когато лятото не си е отишло и есента не бърза. Тогава цъфтят всички закъснели цветя, гроздето го носят в кошници, брулят орехите, а водата в банята изглежда двойна, кристална и изобилна.”